Сиймур Хърш: Политическата цена на войните на Байдън е почти сигурното президентство на Тръмп. Освен, ако не се намеси съдът
Автор: Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com
Доналд Тръмп завоюва огромна победа в Айова тази седмица, както всеки с малко разум знаеше, че ще стане, макар дните на непочтено и досадно пожелателно мислене от страна на CNN и MSNBC, както и на някои печатни медии, по отношение на опцията за пробив на Хейли в Айова, който би могъл да обхване и Ню Хемпшир.
Забравете за това. Кандидатът на републиканците ще бъде Доналд Тръмп – в случай че не бъде възпрепятстван от съда – и на този стадий, в случай че не бъде вързан, възможностите са да се изстреля към успеха през ноември, като може да повлече Конгреса и Сената със себе си.
Отговорът на демократите, с няколко изключения, бе влизане в положение на отричане. Според моя вашингтонски свят надвисналото злополучие е избутано встрани от лоялните демократи, които упорстват, че Байдън към този момент един път е бил Тръмп и че може да го направи още веднъж. На тези, които се оплакват, или прилежно означават, неналичието на политическа виталност у вице-президентката Камала Харис, се споделя, че са расисти или мизогинисти.
Първоначалните достижения на Байдън – законодателство, което усъвършенства ежедневния живот на милиони американци в обезверена потребност – бяха заличени от серия външнополитически провали, произлизащи от незнание и отровна русофобия, които го принудиха, дружно със съветниците му по външна политика, да откаже да успокои съветския президент Владимир Путин преди да натисне спусъка, че Съединените щати в никакъв случай няма да поддържат влизането на Украйна в НАТО. Това можеше и да е задоволително, при по-подробно разработване, да възпре съветския властник от започването на война, която надалеч не беше нужна.
През ноември разбор на Михаел фон дер Шуленбург, пенсиониран чиновник на Организация на обединените нации, Хайо Функе, политически откривател, и военачалник Харалд Куйат, най-високопоставения немски офицер от Бундесвера и НАТО преди пенсионирането му, стига до заключението, че е било допустимо споразумяване на съглашение за войната през март 2022 година, един месец след началото на съветската инвазия в Украйна. Документът, чиито изводи бяха необятно отразени в Европа, само че не и в Съединени американски щати, споделя, че диалозите са били саботирани от възражения от страна на НАТО, както и от администрацията на Байдън и от английското държавно управление, ръководено тогава от премиера Борис Джонсън.
Независимо от това, към момента се водят секрети мирни договаряния сред водещите генерали на Русия и Украйна, като е напът да бъде приключено съглашение за замяна на пленници. Освобождаването на американските военнопленници от Северен Виетнам беше основният фактор за приключването на тази война. Не е ясно къде стои администрацията на Байдън в тази договорка. Също по този начин не е ясно дали украинският президент Володимир Зеленски е зает по някакъв метод в диалозите. На този стадий наподобява малко евентуално.
Подкрепата на Байдън за Израел и неговият извънредно несъразмерен отговор – масираното бомбардиране, което към момента продължава – на ужаса от офанзивата на Хамас на 7 октомври, е документирано: „ Пазим ви гърба “, сподели той обществено на израелския премиер-министър Бенямин Нетаняху, имайки поради бомбите и другите оръжия, които не престават да текат към Израел, в последно време без утвърждение от Конгреса, каквото изисква законът. Президентът приказва за преустановяване на огъня, само че не прави съответни, публични претенции към Тел Авив за такова. Милиони хора по света, в това число хиляди в Америка, за които не се загатва, стачкуват против поддръжката на Америка за войната на Израел, само че президентът продължава. Най-доброто опрощение, което може да изстиска, е изказванието, че е повдигнал въпроса за прекъсване на огъня пред израелците.
Най-ясният израз за това по какъв начин Байдън вижда американските отговорности след 7 октомври пристигна в телевизонното лъчение на речта му на 19 октомври, след неговата втора, доста къса аудиенция в Тел Авив, когато той и държавният секретар Антъни Блинкен участваха в съвещание на Израелската национална сигурност. Това беше времето, когато яростта на израелските бомбени офанзиви над домовете и жилищните здания в град Газа и техните многохилядни цивилни жертви таман бяха почнали да будят въпроси. Израел очевидно отговаряше на офанзивите на Хамас, взимайки на прицел всичко, съществуващо в Газа.
„ Зная, че вкъщи имаме нашите разделения “, сподели Байдън. „ Трябва да ги преодолеем. Не можем да позволим дребнава, пристрастна и озлобена политика да застане на пътя на нашите отговорности като велика страна. Ние не можем и няма да позволим на терористи като Хамас и тирани като Путин да победят. Отказвам да разреша това да се случи. “ Той изиска от Конгреса 100 милиарда $ задгранична помощ, която да бъде разпределена сред Израел и Украйна.
През последните две седмици Байдън реши да заповяда на военноморските сили на Съединени американски щати да нападат йеменските хути, които от седмици изстрелват ракети в сполучлив опит да принудят някои от най-големите корабни компании в света да заобикалят десетдневния директен път сред Запада и Далечния Изток, като към този момент не рискуват да плават през Червено море и Суецкия канал. Ракетите няма да спрат, споделиха хутите, до момента в който Израел не спре бомбардировките си и не пусне доставките на нужните храни, вода, медикаменти и друга животоспасяваща помощ на ужасените поданици на Газа. Към момента на писане на тази публикация от американски и английски кораби и самолети бяха осъществени три кръга от офанзиви по море и по въздух. Хутите – революционно настроени шиити, чиито ракетни устройства са мобилни и могат елементарно да бъдат скривани – не престават да работят. Тази седмица „ Ню Йорк Таймс “ заяви, че продължаващата акция на хутите ясно демонстрира „ какъв брой мъчно може да се окаже премахването на заплахата от корабоплаване във и към Червено море. “
Щеше да е добре стратезите на Пентагона да се бяха посъветвали със саудитците, преди да бомбардират Йемен. Както написа професорът по близкоизточни науки от Принстън Бърнард Хайкел в есе от 2021 година, саудитците „ някак неправилно “ смятаха хутите за чисто иранска прокси мощ, сврзана с Хизбула, само че в този момент тези шиитски милиции играят сериозна политическа роля в Ливан и към момента са считани за сериозна опасност от Израел. „ Хутите фактически са близки съдружници на Иран, само че те имат отчетливо по-радикална идеология за трансформиране на обществото... На процедура революционната стратегия на хутите може да бъде съпоставена с Виетконг. “
Виетконг? Хайкел напомня герила бойците, които сполучливо се конфронтираха със Съединените щати, с огромна помощ от Северен Виетнам, след повече от 10 години брутално воюване, което костваше на Америка 58 хиляди убити, както и гибелта на 1,6 милиона виетнамски бойци, 260 хиляди камбоджански бойци и 2 милиона цивилни в района.
Във войната, която беше стартирана през 2015 година от тогавашния министър на защитата Мохамед бен Салман, който в този момент е престолонаследник, и беше белязана от неспирни саудитски бомбардировки по хутски цели, на саудитците им лиши единствено седем години да кажат „ къща “ и да потърсят съглашение с хутите. Америка беше главен саудитски съдружник в тази война, като доставяше разследващи данни, оръжие и въздушно презареждане с гориво на саудитските изтребители. Един от значителните фактори за уреждането на спора беше продължаващата дарба на хутите, макар непрекъснатия бараж от саудитски бомби, да не престават да изстрелват ракети, които поразяваха основни цели в източна Саудитска Арабия, доста от които бяха свързани с производството на нефт.
Днешните военни стратези на Америка имат надалеч повече принадлежности и разследващи данни, в сравнение с бяха налични по времето на войната във Виетнам, само че раните дни на спора в Червено море бяха имитация на саудитския опит. Америка и Британия нападат цели с ракети и снаряди, които са точно калибрирани, само че всичко това не способства доста за понижаване на атакуващите качества на хутите – феноменът Виетконг.
Два момента наподобяват ясни, даже и на този ранен стадий от новата война на Байдън: няма да има американска сухопътна инвазия в Йемен, и никой от администрацията на Байдън не може да бъде сигурен какво ще реализиран офанзивите против хутите. Най-големите корабоплавателни компании в света може да решат да избегнат риска от съдбовен пряк удар, въпреки това да наподобява необикновено, и да отделят 10 дни и в допълнение гориво, с цел да избегнат директния път през Червено море. Трудно е да се планува цената, изключително във връзка с цената на бензина тук в Америка, само че всеки забележителен скок на тази цена би бил още един гвоздей в политическия ковчег на Байдън.
Повдигнах въпроса за политическите шансове на Байдън предходната седмица с един петролен деец, остарял другар, който ми сподели: „ Хутите не би трябвало в никакъв случай да бъдат подценявани. Те не се плашат от пренебрежение. “
И по този начин, какво може да се допусна, че е знаел президентът за историята на хутите, които са ваксинирани против закани и бомби, когато е одобрявал дейности, които могат да се окажат сложна и може би неразрешима война с фанатична религиозна фракция? Вероятният отговор е: не доста.
Разбира ли президентът, че водената от Америка офанзива против хутите, даже и в случай че бъде сполучлива, няма да отстрани политическата вреда, която той търпи поради продължителната си поддръжка на губещата война в Украйна? Също е малко евентуално. И което е по-важно – подозрително е, че той схваща цената, изключително измерена в младежките гласове, за своето отвращение да спре доставянето на оръжие на Израел и да изиска прекъсване на огъня от Нетаняху, който съобщи, че Израел ще продължи войната, до момента в който всички детайли от Хамас бъдат унищожени? В това свое гледище Натаняху е подсилен от болшинството в Израел.
Байдън може и да вижда поддържането на курса си като належащо за спечелването на втори мандат, само че има мнозина, които са надълбоко забъркани на високо равнище в набирането на средства за акцията на демократите и които не са съгласни с това. Тези вътрешни хора схващат, че някогашният президент Барак Обама, който в никакъв случай няма да признае обществено степента на своето незадоволство, се бои, че възможностите за продобиване на надпреварата против Тръмп понижават, в случай че не се направи смяна в тактиката, започваща с убеждаването на Байдън да се откаже от контрола си върху финансирането на акцията. Това се преглежда като първа стъпка за вдишване на надзор над акцията, а евентуално и като увещание на настоящия президент да се отдръпна.
Инфо: seymourhersh.substack.com
Превод за " Гласове " Екатерина Тенева
